сряда, 28 май 2014 г.

Мой превод



Axl Rose в отговор на оглавяването му на класацията „Най-добър певец“

Freddie Mercury, Elvis Presley, Paul McCartney и други са в списъка на Rose

От Kory Grow
Превод: Милена Василева
28 май 2014

Фронтменът на Guns N’ Roses, Axl Rose, взе отношение за непрофесионалната, макар и бързо набираща популярност, класация „Най-добрите певци в света“, която го постави на първо място. Според списъка, гласът му обхващал близо седем октави, като най-нисък, както се твърди, бил тонът в песента от албума от 2008-a година “Chinese Democracy” “There Was A Time”, а най-висок – в кавъра на Dead Boys “Ain’t It Fun”, който излезе с албума от 1994-а – “The Spaghetti Incident?”. Според списание Spin, Rose намирал признанието за ласкателно, въпреки че той не би се причислил към собствената си класация с най-добрите певци.

Къде би се поставил Axl Rose в списъка на Rolling Stone със „100-те най-добри вокалисти“?

„Ако трябва да кажа кои за мен са най-добрите певци, може би трябва да вметна, че не смятам, че има точен отговор, тъй като първо, мнението ми е субективно, и второ, моята класация би се фокусирала основно на рок певците.“, обяснява той за Spin. “С това уточнение, харесвам Freddie Mercury, Elvis Presley, Paul McCartney, [вокалистът на Nazareth] Dan McCafferty, Janis Joplin, Michael Jackson, Elton John, Roger Daltrey, Don Henley, [фронтменът на Electric Light Orchestra] Jeff Lynne, Johnny Cash, Frank Sinatra, [джаз певецът] Jimmy Scott, Etta James, Fiona Apple, [фронтменът на Pretenders] Chrissie Hynde, Stevie Wonder, James Brown и още хиляди други (основно рок певци от 70-те) и абсолютно всеки път бих ги предпочел пред себе си!
Понастоящем, Guns N’ Roses са заети с 12-тия тур с концерти в Hard Rock Hotel and Casino в Las Vegas. През април, Rose беше удостоен с Наградата за цялостно творчество на Revolver Golden Gods Awards и заби с бандата си. Тогава китаристът Richard Fortus каза пред The Associated Press, че „работят по разни неща“. Той изрази надежда групата да издаде нова музика „през следващата година“. 

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Мой превод

Интервю на Del James от Rolling Stone с Axl Rose
10 август 1989 г
 
„Това, което бих посъветвал всяко хлапе в училище, е да взима бизнес уроци, независимо с какво смята да се занимава занапред.”
 
Разбита китара; огледална стена – натрушена на малки парченца; няколко платинени албуми – в непоправимо състояние и телефон – изхвърлен от балкона на 12-ия етаж на жилищната сграда. Очевидно W. Axl Rose е имал силна нужда да си го изкара на нещо.
Само преди 2 седмици всичко в луксозния апартамент на Rose в Западен Холивуд, Калифорния, си е в ред. Огледалото е непокътнато и отразява стая, където почти всичко – включително хладилникът – е в черно. Платинените албуми, заедно с дузина плакети и награди, си висят подредено на стената.
Какво тогава се е случило? На пръв поглед, някой би си помислил, че 27-годишният вокалист на хард-рок феномена Guns N’ Roses сам е изградил всичко. Все пак, в наличност вече са ново BMW, нов луксозен апартамент, парцел във Wisconsin, където се планира строежа на мечтаната къща, и, разбира се, обожанието на милиони. Същият този някой би си помислил още, че животът на Rose е истинско rock & roll блаженство. Тук обаче е в грешка.
Rose не споделя какво точно го е накарало да излезе извън нерви и да унищожи вещите си. Но в контекста на разговора става ясно, че до голяма степен това се дължи на внезапната слава. „Като подрастващ никога не са ме харесвали много”, казва той. „Сега изведнъж всички искат да са ми приятели. Аз харесвам уединението, обичам да си живея в моя малък свят. Апартаментът ми е в охранявана сграда и всичките ми обаждания се подслушват. Дори не си знам собствения телефонен номер.” Зад дивана е затъкнат автомат Uzi; съвсем наблизо стои 9-mm пистолет. „Не съм параноик”, казва той, обяснявайки привързаността си към оръжията. „Такъв начин на живот съм избрал. Това ми носи комфорт.”
Невинаги животът му е бил комфортен. Rose израства като най-голямото от три деца в Lafayette, Indiana. По-късно, заедно с дългогодишния си приятел Izzy Stradlin, се придвижват на автостоп до Los Angeles, където се надяват да сформират група. Двамата обикалят клубовете в L.A. години наред, борейки се за оцеляване. В последствие, дуото среща китариста Slash и барабаниста Steven Adler. По-късно, Duff McKagan отговаря на обявата за басист и така се ражда Guns N’ Roses.
Първоначално, гиговете на групата са трудни и мъчителни. На първото им „официално” L.A. участие идват само двама души. През следващите месеци, редицата буйни обезумели прояви запращат Гънърите на дъното на „веригата” – поне що се отнася до шефовете на клубове, конкурентните банди, пресата – всъщност всички, с изключение на феновете, които се множат главоломно след всеки изминал гиг. След година свирене и изграждане на дълга върволица от привърженици, Guns N’ Roses подписват договор с Tom Zutaut от Geffen Records през март 1986 г.
Дебютният албум на бандата, Appetite for Destruction, и бързо последвалият запис, разширеното EP GN’R Lies, изстрелват Guns N’ Roses на върха на цялата hard rock маса по това време. Двата албума продават общо бързо нарастващата бройка от 12 милиона копия, като едновременно с това се класират в Топ 5 на Billboard – подвиг, който никой не е постигал в последното десетилетие.
Седнал на черния персийски килим, пушейки Marlboro една след друга и отпивайки бира Corona, певецът приветства всякакви въпроси за групата. Сценичният рев сега е изместен с приятен тих тон, но въпреки това той показва честност до бруталност.
 
Само допреди няколко години ти беше бедно хлапе в мизерна рок банда, а днес си част от една от най-известните групи в света. Приспособи ли се към успеха?
Това със свикването към успеха си е голям трън в задника. Определено е странно и отнема време да се приспособиш. Никога досега не съм живял в собствен дом, не ми се е налагало да боравя с такова количество пари, които спечелихме по честен път; никога не съм разбирал това с данъците и всичките тия неща. Преди няколко месеца направо ми беше писнало – от цялата организация, намирането на жилище, овладяването на ситуацията. Но сега нещата са вече под контрол. Цял живот съм искал да стигна до тук.
Някога, дори и в най-смелите си мечти, представял ли си си, че първият ти албум, Appetite for Destruction, ще пожъне такъв успех?
Мислил съм за това много.
Като оставим мечтите настрана, вярвал ли си, че е имал реален шанс да продаде 9 милиона копия?
Не, но всъщност основната ми цел беше да се продадат повече копия от първия албум на Boston. Винаги съм си мислел само за това и никога не се отказах от мечтата си. Всичко беше насочено към постигането на тези цифри, без да се наруши автентичността на музиката ни. Работихме изключително здраво, за да реализираме такива продажби. Албумът не е просто щастлива случайност. Може и да се окаже, че Appetite е единственият ни добър албум, но със сигурност не е просто чист късмет.
Креативността ви някога била ли е нарушавана от бизнес страната на рок музиката?
Не, не и в нашия случай. Това е музика, изкуство. Със сигурност е добър бизнес, но изкуството трябва да е на първо място. Разсъждавах върху това: все едно аз съм президентът на компания, която струва между 125 милиона долара и четвърт милиард. Ако вземеш продажбите от записите, в груби изчисления, определена сума от тениските плюс възнагражденията и приходите от правата, получаваш най-малко толкова, от които аз взимам не повече от 2%.
Харесва ми успехът. Винаги съм бил от бедните. От другата страна. Когато ставаше дума за някой с пари, все махвахме с ръка: „Кой? Онзи, богаташчето? Майната му!”. Сега обаче вече преминах към другата група хора. Избягах от едната прослойка на обществото, където ми казваха: „О, горкото бедняче, то нищо не разбира” и станах „богат, успешен задник”. Това никак не ми харесва. Аз съм си все същият, просто с помощта на много хора, групата успя да постигне такъв огромен финансов успех. В училище никой от нас не е бил сред обичаните – бяхме аутсайдери, които се събраха и взаимно откриха таланта си.
Има ли някакъв урок, който си научил и който да ти е липсвал през годините?
Бих посъветвал всяко хлапе в гимназията: „Взимай бизнес уроци.” Без значение с какво възнамеряваш да се занимаваш занапред, дали ще е с изкуство или нещо различно, влизай в бизнес часовете. Сега може и да си мислиш: „Аз няма да се комерсиализирам.”, но ако въобще правиш нещо за пари, значи го правиш комерсиално. Можеш да обръщаш хамбургери в МакДоналдс, но пак ще си комерсиален бургерджия.
Сега вече бандата е готова да започне работа по албума след Appetite и EP-то GN’R Lies. Каква е настройката ти?
Както казва приятелят ми Dave, лигавя се. [смее се] Опитваме се да се прегрупираме. Готов съм за работа. Творя, а и най-после имам подходящата среда за това. От доста време нямах такава обстановка, може би от 3 години насам, когато всички живеехме в една стая, всеки разположен в някой ъгъл, пишейки песен. До съвсем скоро нямах въобще никакво усамотение и спокойствие. Все имаше разсейващи елементи, но вече сякаш наистина можем да седнем и да работим по песните си.
Усещаш ли тежестта на бремето на Appetite for Destruction, има ли го сега напрежението дали ще успеете да продадете пак толкова копия със следващия албум?
Досега сме издали 2 албума, и двата в Топ 10, и всички искат нов запис незабавно. Казват си: „Дай да ги издоим тия шибаняци.” Би било хубаво да успеем да надминем продажбите от двата албума. Много групи се опитват. Той е най-продаваният дебютен албум в историята на rock & roll музиката. Поне в Америка, не знам по света как е. Четох някъде как Bon Jovi казва, че никой не може да задмине великанското му постижение Slippery When Wet. Той прекрасно знаеше, че това им беше успеха и се притесняваше дали New Jersey ще го стигне. Разбира се, че искаш да си подобряваш резултата. Това, което мен най-много ме интересува, е да израсна като артист и да се гордея с новите си песни.
Въпреки че сте още в съвсем начален етап на следващия албум, как го усещаш спрямо останалите?
Следващият албум определено ще е много по-емоционален. Опитвам се да пиша така, че публиката да усеща моите емоции, емоциите, които аз съм изпитвал. Освен това ми се струва, че хората ще успеят да разпознаят до голяма степен свои преживявания в текстовете на парчетата; не са написани така, че да съответстват само на моята странна изкривена гледна точка. Надяваме се да стане доста дълъг запис. Би било супер да създадем 76-минутно CD, с включени най-различни стилове.
На този етап, най-важните песни са тези с пиано, баладите, защото все още не сме разгърнали тази част на групата. Освен това, те са и най-трудните парчета – не за свирене, а за измисляне, да им дадем живот. Именно красивата музика ме кара да се чувствам като човек на изкуството. Другата, по-тежката част, също вади артистичното у мен и понякога никак не е лесна за създаване. Но е далеч по-трудно да описваш сериозни емоции, по най-добрия възможен начин, а не просто да напишеш сиропирана баладка, която да се продава сама.
Някоя специална песен от новия албум, за която вече да можеш да кажеш нещо?
Ами, има една песен – „November Rain, както и “Breakdown”. Освен това, още една, която засега сме кръстили “Without You”. Снощи за нея написах цяло интро. Дойде ми ей така, от никъде, също както и куплетите – отделни малки частици, които по-късно се събират в едно цяло.
Как успяваш да създаваш цели песни от малки накъсани частици?
Те сами се появяват. Складирам ги в отделни папки в мозъка ми и после просто ги съединявам. Например, мия си зъбите и съвсем изведнъж ми идва наум частта преди припева. Не знам как и защо. И от само себе си се появява мост към друга част от миналата година. Преди 6 месеца пък нещо друго ми е изникнало в съзнанието. Ето, снощи се появи цяло интро. Докато го пишех, не възнамерявах да го сложа точно в тази песен, но то си изплува сам.
EP-то GN’R Lies изненада мнозина заради наблягането на акустичния материал. Не се ли притеснявате, че някои хора може да ви обвинят, че изневерявате на звученето, което ви изстреля на върха?
Ние не се отдалечаваме от hard rock-а, но не бихме искали по никакъв начин да се ограничаваме. Основата ни е hard rock, малко по-тежък от The Stones, с малък привкус на Aerosmith, неща като Draw the Line. Обичаме твърдите китари. George Michael веднъж ми каза, че наистина много харесвал мелодиите ни, обаче се чудел защо толкова използваме хард китари. Отвърнах му: „Щото ни кефи.” Казах му, че трябва да пробва в неговата музика. Той има такива прекрасни мелодии, би било интересно да чуем малко китари вътре. В същото време обаче, аз си имам любими и симфонии, даже оперни неща, ако искаш. Винаги съм харесвал многостранността, гъвкавостта, която можеш да откриеш в Queen, ELO, Elton John, особено ранния Elton John, и подобни групи. На Queen любим ми е Queen II. Всеки път като излезе нещо тяхно, което съдържа всякакви стилове, първоначално си харесвам някои парчета. След известно слушане обаче, съзнанието ми се отваря за толкова много различни стилове. Благодарен съм им за това. Винаги съм искал да го постигна. Важно е да можеш да покажеш на хората всички форми на музика, да им разшириш хоризонта.
Говорейки за многостранност, ти си популярен главно като певец, но напоследък доста свириш и на пиано.
През целия си живот съм свирил на пиано. Взимах и уроци, но действително изпълнявах тези неща само в деня на урока. През останалата част от седмицата, непрекъснато си дрънках на пианото, измисляйки самичък различни композиции. До ден днешен, все още не мога да свиря добре чужди песни, само моите си. А и от години не съм имал пиано. Не можех да си го позволя. Аз не знаех къде ще спя през нощта, пък да не говорим за пиано. Затова трябваше да го оставя настрана и да запазя мечтата един ден да имам отново. Сега наистина ми се ще да го включа в музиката ни.    
Песента, която предизвика най-много противоречия за кратката история на групата, е “One In A Million”. Кое ви вдъхнови да я напишете?
“One In A Million” беше написана както си стоях в апартамента на приятеля ми West Arkeen, който е като шести член на групата. Там я измислих, докато отегчено гледах телевизия. Не мога да свиря добре на китара, само на горните 2 струни, затова написах съвсем малка част от песента в момента. Започнах с това как искам за известно време да се махна от L.A. Ако не си ходил на автогара Greyhound в центъра на L.A., въобще не можеш да разбереш за какво говоря в песента. Там има страшно много цветнокожи, които пробутват крадени бижута, крек, хероин, трева и повечето дрога е пълен боклук. Мошенници продават билети за паркоместа, които по принцип са безплатни. Всеки се опитва да прецака хлапето, което тъкмо е слязло от автобуса и не знае нито къде се намира, нито къде отива, да го обере до шушка. При мен беше абсолютно същото. Това, за което става въпрос в “One In A Million” е, че всички сме едни на милион, всички сме част от света, риби в морето, затова хайде стига сме се ебавали едни с други.
Текстът предизвика доста протести. Хайде да го минем строфа по строфа. Да започнем с първия куплет: „Хей вие, полицаи и негри/ Разкарайте ми се от пътя/ Днес ще мина и без/ златните ви вериги.”
Използвах думи като „негри”, защото е забранено. Защо цветнокожите могат да си викат един на друг „негър”, обаче когато някой бял ги нарече така, изведнъж става обида? Не харесвам ограниченията. Не обичам да ми казват какво мога и не мога да говоря. Използвах „негър” в смисъл на някой, който ти е трън в задника, проблем. Думата не значи непременно цветнокож. John Lennon как има песен “Woman Is the Nigger of the World” („Жената е негърът на света”)? Има рап група, която се казва N.W.A., Niggers With Attitude (Негри със становище). Искам да кажа, те например се гордеят с тази дума. Придава им повече мощ. Guns N’ Roses не са лоши. Но виж N.W.A.  – те са лоооооши. Bob Goldthwait каза, че основната причина за такива текстове е да предизвикаме шум около нас и да продаваме милиони копия. Майната му! Що ни набутва неговите си номера? Нищо не правим, само за да разбуним духовете или да предизвикаме пресата.
А другия куплет? „Имигранти и педали –/ хич не виждам смисъла от тях/ Идват в нашата страна/ и си мислят, че могат да си правят каквото им щукне,/ да си построят нов мини-Иран или да пръскат гадни болести.” Откъде накъде такова отношение към имигрантите?
Когато казвам „имигранти”, говоря за улиците като 7-11 или Village Pantries – много хора от страни като Иран, Пакистан, Китай, Япония и тем подобни, си намират работа в местните малки магазинчета и бензиностанции. И после те третират сякаш на теб не ти е там мястото. Веднъж така двамата със Slash ни изхвърлиха от магазинче – един двуметров иранец с месарски нож – не харесвал как сме облечени. Изплаши ме до смърт! Виждах в главата си само как ръката ми е отсечена на пода и навсякъде всичко е оплискано с кръв. А аз като се уплаша, направо пощурявам. Грабнах капака на онези големите оранжеви боклукчийски кофи като щит и се върнах обратно в магазина: „Айде де, давай!” Не исках да склонявам глава пред тъпака.
Както и да е. Затова написах „имигранти”. Може би трябваше да съм по-точен и да кажа „Хич не виждам смисъла в Joe Schmoladoo oт 7-11-а и педалите”. Нелепо е! Обобщих просто с „имигранти”.
А какво ще кажеш за употребата на думата „педали”?
Имал съм много лоши преживявания с хомосексуалисти. За първи път като дойдох в Los Angeles бях на 18-19. На единия автостоп, човекът ми предложи да пренощувам в неговия хотел. Легнах да спя и се събудих докато се опитваше да ме изнасили. Запратих го на пода. Той отново ми се нахвърли. Засилих се към вратата. Онзи ме настигна и се опита да ме хване, но аз го заклещих между вратата и стената. Опрях браснарското си ножче в гърлото му: „Да не си ме докоснал повече! Не си го и помисляй! Няма и да се опипваш, докато си мислиш за мен! Нищо такова!” Грабнах си нещата и офейках, без да има къде да отида, нито да пренощувам, насред нищото, малко след St. Louis. Затова съм така отрицателно настроен.
В такъв случай си антихомосексуалист?
Аз съм прохетеросексуален. Не мога да се наситя на жените и определено не виждам същите неща, които други мъже биха видяли в мен. Не си падам по гей или бисексуални преживявания. Но всъщност това е малко лицемерно от моя страна, защото повече от всичко обичам да гледам две жени заедно. Това ми е най-любимото!
А случвало ли се е да налетиш на някого, само заради сексуалните му предпочитания?
Не! Никога. Най-лошото, което съм правил, беше веднъж докато пътувах към Troubador в “Boystown”, на булевард Santa Monica, да се провикна през прозореца на колата „Хей, момчета, защо не харесвате путки?” И то щото просто не разбирам как е възможно. Антихомосексуален? Не съм против да правят каквото си искат, стига да не пречат на околните и да не ме насилват и аз да участвам. Няма нужда да ми го навират в лицето или, извини ме за израза, в задника.
Заради частта от текста на “One In A Million” за „педалите”, които „пръскат гадни болести”, една от групите-организатори – Gay Men’s Health Crisis – спират предстоящото участие на Guns N’ Roses в благотворителния концерт за СПИН в New York. Как се почувствахте от това?
Ние нямаме нищо общо с Gay Men’s Health Crisis, освен че David Geffen е сред борда на директорите на концерта, както и собственик на звукозаписната ни компания. Бяхме поканени да участваме и искахме да допринесем за събирането на малко пари, които да помогнат да се ограничи разпространението на тази смъртоносна за всякакъв тип хора зараза. Един приятел, който е хомосексуалист и до голяма степен спомогна звукозаписните компании да ни забележат, беше много разстроен, защото не ни дадоха шанс да изчистим името си, да направим добро.
ХИВ е нещо много страшно. Ние искахме да вземем участие в концерта, беше важно за нас, но ни отнеха възможността. Дори не ни разрешиха да кажем нещо по въпроса. Просто обявиха публично, че няма да участваме, защото Gay Men’s Health Crisis не ни искат там. Не мисля, че имаха право да отказват парите и цялото насочено внимание, което щяхме да им донесем. Егоистично, непрофесионално и детинско е.
Жените изглежда са една широко засегната тема в песните на Guns N’ Roses. Ти романтичен тип ли си?
Аз съм човек, който е имал най-различни връзки. Изключително трудно ми е да съм моногамен. Аз съм с истински отворена, хедонистична сексуална настройка. Това, че не съм изцяло влюбен в някоя, не значи, че не я харесвам. Може да я намирам за привлекателна, да искам да я докосна, да си прекарвам страхотно с нея. Може би в този момент съм влюбен. Мисля че любовта и страстта вървят ръка за ръка, като доброто и злото. Едното без другото не е завършено. Но никога не бих казал, че съм влюбен, ако не съм. Никога не съм го правил.
Значи ли, че би се описал като някой, който прави безразборен секс?
Правя секс, колкото може по-често.
Не се ли притесняваш, че може да се заразиш с ХИВ?
Да, но пък аз живея в град, където всекидневно има многобройни опасности. Могат да те убият, ставайки участник в случайна престрелка на магистралата, храната е облъчена, съществуват милион начини да умреш. Доста пъти сексуалните ситуации са спонтанни, но се опитвам да не съм прекомерно невнимателен.
Значи практикуваш безопасен секс?
Практикувам безопасен секс... Харесва ми думата „практикувам”. Означава да продължаваш да го правиш, да повтаряш процеса, да ставаш все по-добър. С практикуването се ражда и перфектното. Не знам дали ще се стигне чак дотам, но можеш да се подобриш значително. Просто продължавай да се упражняваш!
А дрогата? Няма човек, който да не знае истории за наркоманските прояви на Guns N’ Roses.
Не съм и никога не съм бил наркоман. В последното интервю за списание RIP изкараха от контекста думите ми като говорех открито за наркотиците. Това продължи само няколко седмици, когато нямах какво друго да правя, и приключи преди 2 години. Винаги съм внимавал много. Което не значи, че ако в един момент ми писне от живота, няма да реша да се надрусам до козирката. Тогава ще почнат приказки: „Той винаги си е бил наркоман.” Съвсем не е така, но всеки може да вярва в каквото си иска, не ми пука. И без това никой няма да повярва и думичка от това, което говоря за дрогата, просто защото е добра тема табу.
Напоследък пия шампанско за удоволствие, няколко бири, знаеш как е. В момента дрогата би попречила на мечтите и целите ми. Наистина не искам да виждам наркотици наоколо. Не, че съм задължително против употребата им, просто сега не пасват на начина ми на живот. От друга страна обаче, ако съм 6 месеца на турне, малко крeк би могъл да ме ободри за през нощта.
Мислиш ли, че подобни ексцесии биха навредили на някого от другите членове на бандата?
Не искам групата да се разпадне заради дрога. Нещата не трябва да стигат твърде далеч. В момента, за мен, линийка кокаин е твърде много – гласът ми ще е в неизправност за седмица. Нямам представа защо. Може би защото съм взимал всякакви неща преди. Може да е вина, загнездена в гърлото ми. Знам само, че не е здравословно за мен сега. Ако някой каже: „О, човече, никак не е забавно около него вече!” – хей, майната ти! Искаш ли нов запис или не?
При всичките недоразумения около GN’R, най-големите сякаш се раждат именно след твои интервюта за списания.
Имаше много сензации, да. Хората, които работят там, нямат идея кое е истина и кое не. Думите ми вечно се изопачават или изваждат от контекст, но някои списания направо си измислят цели интервюта, само и само да продадат тиража. Едни бяха писали, че Slash е казал, че обичам да прегазвам кучета. Никога през живота си не съм прегазвал куче. Мисля че е тъпо някое хлапе, което има само 3 долара в джоба, и си купува шоколад, безалкохолно и списание, защото е голям фен на Guns N’ Roses, да получи насреща гадни снимки и фалшиво интервю. Не е честно. За съжаление обаче, надали някога положението ще се промени.
Някои училища забраняват носенето на GN’R тениски, а организации като Parents Music Resource Center (PMRS), се обявиха против възхваляването на деградиралия начин на живот, което според тях групата прави. Когато пееш пред млада публика, чувстваш ли отговорността да бъдеш техен идол?
Това е просто запис... Не знам. Трябва да преминеш през промените си докато растеш. Не искам да повлияя на някого негативно. Но пък и не аз отглеждам децата ти. Ти си родителят. PMRS? Кои са те? ТВ шоу, като АМ/PM?
Ако имаше малък син, да речем Axl Rose II, как би се почувствал да донесе вкъщи албум с текстове за „негри” и „педали”?
Сега точно не бих искал да имам син, защото не мога да му отделям достатъчно време. Но бих се радвал да разказва какво сме слушали заедно, да ми показва нови неща, аз на него – също. Той може да ми пуска Screaming Banshees From Hell, а аз на него Jimi Hendrix или нещо подобно. Можем да си говорим за музика. За неща, които сме правили заедно. Мисля че отговорността е на родителите да отглеждат децата си. Баща ми харесва “Welcome to the Jungle”. Преди 10 години ако подобна песен се чуеше вкъщи, човече, край! Така и още не мога да разбера защо.
Да се върнем в детството ти. Беше ли лош ученик?
Не. На тестовете за определяне на нивото в училище, винаги бях в първите 3%. Спрях да ходя в единайсти клас, върнах се за малко в дванайсти и пак се отказах.
А защо спря?
Защото така и не разбрах с какво училището ми помага. Трябваше да чета книги, пея песни, рисувам картини на неща, които не ме стимулират или вълнуват. Но това не ми помагаше по никакъв начин. Затова спрях да ходя и започнах да рисувам вкъщи и да прекарвам много време в библиотеката. Общо взето, подложих се на училищната система на Axl, с предмети, по които исках да уча.
Израстнал си в Lafayette, Indiana. Какво влияние имаше малкото градче над изграждането ти като личност?
Започнах да презирам ограничените хора. И ми се прииска да избягам.
А какво ще кажеш за ценностната система на малкото градче?
Пълна простотия, няма такова нещо.
Често ли си навличаше неприятности?
Аз и приятелите ми вечно си имахме неприятности. Ей така, за забавление. В един момент се стигна дотам, че осъзнах, че ще свърша в затвора, защото непрекъснато се ебавах със системата. С един се сбихме. По-късно се сприятелихме и той оттегли обвиненията си към мен, но щатът не. Това обаче не сработи и те пробваха по друг начин. Прекарах 3 месеца в затвора и най-накрая излязох, но веднъж вбесиш ли детектив, отмъщението ти е в кърпа вързано.
Опитаха всичко. Опандизиха ме незаконно в задния ми двор, заради пиене. Пробваха да ме изкарат криминално проявен, което означава живот по съдилища и затвори. Случаят ми беше изхвърлен от съда. Хванах си чантата и дойдох в Калифорния. Казаха ми да не напускам щата, но аз въпреки всичко го направих. Адвокатът ми се погрижи. Просто дълго време не можех да се върна обратно. И сега като се прибера там, за да видя семейството си, пак избягвам полицията. Като цяло винаги избягвам полицията.
Как е сега като се върнеш вече като знаменитост, а не като аутсайдер?
Нещата излизат малко извън контрол. Не мога да ида почти никъде. Ходя само по домовете на приятели, но хора, които не познавам, се появяват и там за автографи. Други пък, с които сме били в едно училище и са ме мразели в червата, сега ме молят да инвестирам пари в това и онова. Говорят разни простотии: „Axl се мисли за прекалено готин, за да купонясва с нас.” Но тия хора досега никога не са искали да купонясват с мен. Който се засяга от подобен коментар, е именно този, който си го заслужава.
Как ще обясниш избухливия си характер?
Когато съм под стрес, ставам раздразнителен и си го изкарвам на себе си. Вадил съм си бръснач, но после решавам, че един белег е далеч по-вреден, отколкото временно да нямам стерео уредба. По-добре да го отнесе уредбата, отколкото ръката ми, или лицето на някого. Когато съм ядосан, разстроен или емоционален, понякога просто се отнасям и засвирвам на пианото си.
Музиката ви понякога бива разводнявана от различни радио станции, които съкращават песните, само за да паснат на ефирното време. Как се чувстваш от това?
Не, че песните ни могат да бъдат сравнявани, но ако чуеш съкратена версия на “Layla”, си мисля, че ще се вбесиш, особено ако ти се е прислушало пианото накрая. Мразя редактирания вариант на “Sweet Child O’Mine”. Радиата казват: „Е, нали вокалите ти не са отрязани.” Но на мен любимата ми част е солото на Slash; за мен това е най-здравата част. Няма причина да бъде съкратена, освен за да се отвори допълнително време за рекламите, които да донесат на шефовете на станциите повече долари. Като чуеш орязаната версия на “Paradise City” или половината “Sweet Child” и “Patience”, се чувстваш прецакан.
Каква музика слушаш ти?
Това винаги е най-трудният въпрос. Напоследък слушам Derek and the Dominos, The Bar-Kays. Много харесвам ранната Patti Smith. Teпърва откривам The Cure. Непрекъснато се опитвам да намирам нови неща. Кефя се на Sound Garden. Вокалистът направо ме хвърля в тъч. Пичът пее жестоко. Като ходя по клубовете, много се радвам и на Saigon Saloon.
Днес записът, който слушам, е Something/Anything на Todd Rundgren. Тъкмо го открих. Все още любими са ми и неща като The Pistols, ELO и Queen. Двата записа, които винаги купувам, когато има уредба наоколо, а аз не си ги нося в чантата, са Never Mind the Bullocks и Queen II. Бих се затруднил да предпочета единия от двата, ако съм заточен на пустинен остров. Сигурно ще взема The Pistols, защото някоя лодка може да ме чуе като го пусна.
Освен това си и фен на The Rolling Stones. Носеха се слухове, че GN’R може да са им подгряваща група за предстоящото турне. Какво се случи?
Не сме имали отправена сериозна оферта. С удоволствие бих подгрявал за The Stones, но същевременно искам да издам и свой запис. Сигурно догодина ще тръгнем пак на път. Не знам точно кога.
Считаш ли се за лидер на групата?
Хубав въпрос. Аз правя и ще правя каквото си искам. Може и да звучи егоистично, но е най-ефективният начин да творя. Когато пишем песен, никой от групата не свири нещо, което не харесва. Да речем, басистът свири своята част и тя е точно това, което иска. Работим по този начин, напасвайки се един по друг, и накрая имаме сет песни, които всеки един от нас харесва. Не бих се отличил за лидер от типа: „Ще правим каквото аз кажа.” Не става така.
По-рано ти засегна въпросът за имиджа на рок-звезда и хората, които започват да слушат определена музика, само защото отговаря на определена настройка и външен вид. А какво ще кажеш за дългата коса на Axl Rose, татуировките и пиърсинга на зърната?
Какво за тях?
Просто имидж ли е?
Те са част от мен. Искам да изглеждам възможно най-добре, когато се облека или правя фото сесия. Като излизаш на среща, се стремиш да си колкото се може по-привлекателен за човека до теб. Сега имам достатъчно пари, за да си купя костюми, които ми харесват, и да се обличам, както сметна за добре. Вече не се налага да се обличам официално всеки божи ден.  Може да се избръсна, да сложа грим и да си направя път посредата. Имиджът ни е точно такъв, какъвто бихме искали. Ако Izzy примерно се появи на фото сесия облечен като клоун, бихме се позаинтересували как би аргументирал външния си вид. [смее се] Ако успее да обоснове избора си, няма проблем. Иначе не. Steven има собствен стил на обличане, по последна комерсиална рок мода. Той страшно си харесва дрехите, докато Slash и аз по-скоро бихме умрели, преди да изглеждаме така; от друга страна обаче сигурно има неща, които аз и Slash носим, a Steven би облякъл само през трупа си. Различни характери сме.
Ако ще изнасяме концерт, аз си слагам кърпа на главата, защото косата ми влиза в очите. Когато правим фото сесия, аз пак слагам кърпата, защото така изглеждам на концертите. Ако се чувствам доминантно или декадентно, ще си сложа високи ботуши и такива работи. Опитвам се да изразявам себе си чрез дрехите. За мен това е друг вид изкуство и не се притеснявам какво ще си помислят за мен хората. Правя, каквото искам.
Тормозят ли те много като излезеш навън из L.A.?
Аз ходя само по клубове, където познавам персонала, за да мога да имам малко уединение и да се забавлявам. Трудна работа е като отидеш в клуб с 600 души, от които накрая трябва да си говориш с 400. Не ти остава време за себе си. Ако не съм излизал цяла седмица, сигурно бих отишъл в Cathouse, защото знам, че някои приятели ще са там. Искам просто да съм сред приятелите си, пък ако ще и да не говорим изобщо. Имам нужда от това.
Става неловко с всичките фенове, които чакат за автографи. Не искам да съм задник и да ги гоня: „Хайде, изчезвай оттук.” Но е тъпо да отидеш някъде и през цялото време само да разписваш автографи. Идва със славата, знам, но понякога излиза извън контрол, а хората могат да бъдат доста груби и противни понякога. Имало е случай: нахлуват в хотелската ми стая с камери и фотоапарати, събуждат ме и почват да ме снимат. Друг път пък разбират къде живея и се пръкват пред сградата. Аз никога не съм молил никого за автограф.
Да трябва да разписваш автографи не звучи като голяма трагедия. До този момент, кое е нещото, за което съжаляваш най-много в живота си?
Че не седнах да си поговоря с Todd Crew преди да отиде в New York. [Crew, басистът на Jetboy, е близък приятел на групата, който умира от свръхдоза алкохол] Изпитах въпиюща нужда да си поговоря с него, от чиста загриженост за здравето му. Но не осъзнавах, че нямам достатъчно време. Мислех че ще мога по-късно...
Изглежда имаш изключителна силна връзка с приятелите си. Мислиш ли, че ценностната ти система се е променила, след като стана богата рок-звезда?
Снощи видях един бездомник на плажа. Не харесвам просяците, защото аз никога не съм го правил. Не можех, твърде странно ми е. Минах покрай човека и осъзнах, че имам малко пари в джоба си. Не давам на всеки срещнат. Изобщо даже. Но на него дадох 20 долара, а той ми благодари. Утре ще си купи закуска.
Можеше просто да си отмина, но в сърцето си усетих, че човекът наистина имаше нужда от тези пари, не искаше да изклинчи. Изглеждаше сякаш утре ще отиде да си потърси работа, за да преживее. Почувствах се хубаво от това. Чудя се дали е добре сега. Не знам. Надявам се да не го видя утре да си купува крек.
 
Превод: Милена Василева